Епископски комплекс с базилика

Епископският комплекс с базилика се намира в центъра на днешния град Сандански.

Попада в североизточната част на античния Партикополис, недалеч от крепостната стена, където има най-голяма концентрация на раннохристиянска култова архитектура. Източно от Епископската базилика е разположена Базиликата на епископ Йоан (върху чиито основи е изградена изложбената зала на Археологическия музей), а на югоизток – епископската резиденция с базилика.

Епископският комплекс със своята грандиозна архитектура, включваща комплекс от помещения, и изключително богата художествена украса – каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки, е най-представителната сграда, доминираща в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го нареждат сред най-големите и най-интересните археологически обекти в Югозападна България. Комплексът е част от Археологическия музей в града.

Епископската базилика е открита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей на гр. Сандански Владимир Петков. Началото на системното проучване на епископския комплекс е поставено през следващата 1990 г. от екип с ръководители проф. Александра Димитрова-Милчева (СУ „Климент Охридски) и д-р Владимир Петков. В периода 1990 – 1995 г. е разкрит в основни линии планът на раннохристиянската базилика, размерите и начинът й на градеж, както и архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. През 1998 г. археолозите установяват, че базиликата е част от цял епископски комплекс, който освен църква включва и други значими архитектурни структури – баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките на обекта продължават без прекъсване до днес (2013 г.).

Едно от най-важните открития в района на Епископския комплекс е направено по време на поредния – 22-ри археологически сезон, през 2012 г., когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с свещен извор – помещение, в което е бил погребан светец или са съхранявани свети мощи. По тази причина той е най-святото му място в комплекса, а оттам и в целия раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански.

Освен провеждането на системни проучвания, Епископският комплекс е и частично реставриран, консервиран и социализиран. Това става посредством включването му в проекта „Струмският път от неолита до ранното християнство“ (през 2007 г.), финансиран по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Проектът е успешно изпълнен основно от Археологическия музей в град Сандански, в партньорството с община Сандански и музея в гръцката Община Кавала.

Понастоящем комплексът на Епископската базилика е включен в един от най-големите проекти за културно-исторически туризъм в България – „Сандански – зората на ранното християнство“. Той е на стойност 6,1 млн. лв. и е спечелен от Община Сандански и Археологическия музей по оперативната програма „Регионално развитие“. Проектът, по който в момента се работи, предвижда реставрация на основната част от епископската базилика от IV-V век и атриума. Ще бъде изградено защитно покритие на базиликата с комбинация от метал и стъкло, което да показва действителните монументални размери на сградата, както и да защитава реставрираните вече мозайки.

Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на комплекса, като с най-съществено значение са първата (IV в.) и втората фаза (V в.). Третият строителен период обхваща средата на VІ в., когато е обновен интериорът на базиликата е са добавени нови помещения вътре в сградата и анекси извън нея.

Малкото известни факти от историята на епископския комплекс знаем благодарение на открития по време на археологическите разкопки уникален ктиторски надпис. Последният е нанесен върху обратната страна на плочата с гладиаторския афиш, с втория надпис. В горната част на плочата са били разположени сложни декоративни мотиви, а в най-долната част – ситно написаният ктиторски надпис. От стелата са запазени съвсем малко части, така че е трудно да се възстанови цялата й декоративна украса. От запазения хоросан върху буквите и изображенията се разбира, че плочата е била взидана в стена и е била част от стенната украса на баптистерия (кръщелната). Ктиторският надпис се състои от 12 отделни парченца, които добре се сглобяват и образуват 2 страници от разтворена книга. Редовете са линирани. Страниците са поставени в собствени полета, оформени и подчертани с вдлъбнати линии. На тези толкова зле запазени страници се е намирал извънредно важен текст. Тук са се описвали делата на Антим в полза на градът. Тук е било запазено и неговото име. На загубеното място са се изреждали качествата на построената от него базилика, която той сравнява с Храма Божи, построен с велика мъдрост и за прослава Божия от Соломон. Както и на предишните две страници след пасаж от текст е поставено пожелание да пребъде във вечността. Липсва много голяма част от текста и това не позволява възстановяването му. Някои думи допускат да се заключи, че Антим „често“ е извършвал добрини на града и може би е негов „спасител“ от неизвестни бедствия. Но никъде не се споменава за неговия ранг, титла или длъжност. Има вероятност това да е поредният епископ, построил и украсил тази базилика.

За сега няма доказателство, че ктиторският надпис се е състоял само от тези 4 страници, поради което археолозите се надяват на намирането на части и от други. Дребният ктиторски надпис и пищната метална и скулптурна украса над него дават бегла представа за великолепието на подовата и стенна декорация на Епископската базилика или Базилика № 4, която днес наричат Базилика на Антим.

Откритите масивни останки от пожари с различна интензивност в отделните части на археологическия обект, дават категорично потвърждение, че базиликата и принадлежащия й комплекс са унищожени при огромен пожар, най-вероятно от варварските нашествия през втората половина на VІ в., при нападенията на славяните към Солун.

Комплексът на Епископската базилика се подчинява на почти всички изисквания за строителство и функциониране на една култова сграда от раннохристиянския период (IV-VI в.), като същевременно притежава и някои свои особености, повлияни от местните традиции и историческо развитие. В изграждането на базиликалния ансамбъл са намерили отражение културни влияния на големите центрове на християнството в Близкия изток, Константинопол, Гърция и Македония.

Базиликалният комплекс, разположен на площ от 1600 кв. м, включва: класически тип елинистическа базилика с атрий (вътрешен двор); кръгъл баптистерий (кръщелна), уникален по форма и размери в България; мартириум с аязмо и други помещения с все още неизяснени функции.