Траянови врата

Траянови врата е името на проход, крепост и шосеен тунел в Ихтиманска Средна гора. Крепостта и тунелът Траянови врата се намират на територията на община Костенец.

Античното наименование на прохода е Суки, като след VI век започва да се нарича и с гръцкото название Василики пили („Царска порта“), а от IX век също и Българска порта.

Съвременното наименование Траянови врата идва от некоректното приписване на римската крепост в прохода на император Траян (53 – 117). В действителност крепостта е по-късно съоръжение. Проф. Петър Мутафчиев извежда тезата, че топонимът „Траянови врата“ е използван за първи път чак в XV век в летописа „Унгарското кралство“ на Антонио Бонфини, където се описва кръстоносният поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1443 – 1444 г.След Освобождението, когато започват да се публикуват множество исторически извори и изследвания, наименованието „Траянови врата“ бързо добива популярност и се налага като исторически, географски и административен термин, официално използван за местността и прохода днес.

В Античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (на латински: Soneium). През IV век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:

„ Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората – от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването й, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете й страни обширни равнини.“

Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (вж. битка при Траянови врата).

През Средните векове проходът е наричан Царски проход или „Царски врата“ , а по-късно и Български проход .

Името Траянови врата е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427 – 1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава прохода с войските си през 1443 г. По време на османското владичество проходът е наричан и с турското име Капъджик дервент (на турски: kapи – капия, врата, и dervent – проход), както и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX век.

Проходът представлява седловина в югоизточната част на Ихтиманска Средна гора, в рида Еледжик в Община Костенец, Софийска област и Община Септември, област Пазарджик. Има дължина 16 km, надморската височина на седловината е 830 m. Свързва югоизточната част на Ихтиманската котловина на северозапад със западната част на Горнотракийската низина на югоизток. Намира се на стария римски път Виа Милитарис, като по трасето му съществува стар неподдържан път, който днес е практически неизползваем.

Проходът започва на 652 m н.в. югоизточно от село Мирово, насочва на югоизток и след 5 km достига седловината при 830 m н.в. От там продължава по долината на река Яворица (десен приток на Тополница) и след 5 km югозападно от село Долно Вършило слиза на 570 m н.в. Следва ново изкачване и след 3,5 km, на 710 m н.в. преодолява седловината Паланката, слиза от там и след 4 km завършва северозападно от град Ветрен на 420 m н.в.

Крепостта Стенос е проучена през 1975 г. при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Сградата се е състояла от вътрешен двор, приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от III век. Крепостта е известна също и като Щипон. Реставрираните руини в прохода са останки от крепостния комплекс, изграден през V век.Реставрацията е извършена от община Костенец със средства по ОП „Регионално развитие“ и буди противоречия поради нарушения при строителните работи – отклонения от издадените строителни книжа, неспазване на изискванията за консервация и реставрация, неследване на автентичната архитектурно-строителна конструкция и др.

Сега през съседния на крепостта хълм е прокопан тунелът „Траянови врата“, част от автомагистрала „Тракия“. Тунелът се намира на разстояние около 55 километра от София, а най-близкият до него град е Костенец. Начинът на осушаване, осветлението и сигнализацията в тунела са съобразени с европейските норми. Осветлението е на 3 режима – дневен, нощен и авариен. През прохода и тунела преминава участък от 12,5 km от автомагистрала „Тракия“.

Северозападно от град Ветрен се намират развалини на крепостта Паланката. Тя е била изградена през късната Античност, като на нейното място се е намирала римската пътна станция Понс Укаси. За крепостта се предполага, че е била седалище на деспот Новак Дебели. Край Паланката през XV в. османците построяват малко селище (паланка – оттук е и името на крепостта) за охрана на прохода, което е просъществувало до XIX в.