Малка Раннохристиянска базилика

Малката базилика на Филипопол е трикорабна ранно християнска базилика от втората половина на V – VI в., построена в чест на Флавий Василиск. Открита е през 1988 г. при строителството на жилищните блокове около нея, в Пловдив. През периода 2010 – 2013 г. базиликата е реставрирана по проект на община Пловдив, Министерството на културата и Фондация "Америка за България, като оттогава е отворена за посещение.

Малката базилика е трикорабна. Има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата, е 20 м, а ширината и е 13 м.Храмът е бил с богата архитектурна украса – мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви. Те са били покрити със сложни композиции от триъгълници, кръгове и ромбове; от вази и гирлянди; от меандри с форма на свастика; от розети, които символизирали Рая и Христовата кръв, и от Соломонови възли, които символизирали силата на истинската вяра. Смята се, че мозайките са били сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа.

Малката базилика на Филипопол е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника.

През 475 г. Базилиск става император, но след само 20 месеца е свален от предшественика си Зенон (474-491), който заповядва всяка следа от присъствието на врага му да бъде унищожена. В резултат на това първите редове на ктиторския надпис в Малката базилика, оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида, са премахнати.

Скоро след това базиликата изгаря до основи. Дървеният покрив и керемидите рухват и затрупват вътрешността на църквата с отломки. След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб е пристроен баптистерий. Баптистерият има квадратен план, кръстовидна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.

Към края на VI в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града в равнината. Базиликата се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През Х-ХI в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Останките на базиликата са открити през 1988-1989 г. при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я нарича Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). През 1991 г. строежът на жилищната кооперация е завършен на няколко метра встрани и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са вдигнати, няколко фрагмента от тях са консервирани и прибрани в склад. До 2010 г. базиликата е изоставена и скрита под бурени.

През 2010 г. фондация „Америка за България“ се заинтересува от Малката базилика и стартира проект за консервация и реставрация на сградата, нейните мозайки и околностите й. Основната задача е археологическия обект да стане културно и историческо средище, което хвърля светлина върху миналото на Римски Филипопол и върху цивилизацията, която го е създала.

Реставрацията отнема значителен период от време. Старите пластове от консервацията след разкриването на обекта, защитаващи мозайките, са премахнати. Липсващите фрагменти са допълнени със „свободни“ каменни или керамични тесери. Всеки фрагмент от мозайката е укрепен със специална епоксидна смола и метално укрепване. Готовите части са изолирани и оставени на съхранение в специално защитено помещение, готови да бъдат върнати по оригиналните им места.

През 2013 г. мозайките се завръщат в Малката базилика. Изградено е защитно покритие на обекта, снабдено със съвременни системи за климатизация и осветление, които гарантират поддържане и опазване на паметника в състояние, каквото статутът му изисква. Стъклен подиум покрива цветните мозайки на строената през V век базилика. Околното пространство е превърнато в малък градски парк, който интегрира части от източната крепостна стена с кула на античния Филипопол, на част от антична улица и на двор на частна къща.

Сградата е отворена официално на 20 септември 2013 г. и е един от основните акценти в 13-ото издание на „Нощта на музеите и галериите в Пловдив“. Откриването за посетители обаче се забавя около половин година, тъй като управлението й трябва да се прехвърли на Община Пловдив. От началото на май 2014 г. архитектурният паметник започва да посреща своите гости.