Ивановски Скални Манастири

Ивановските скални църкви са разположени край с. Иваново, на 18 км от град Русе. Имат отличително запазени стенописи в сравнение с други комплекси в България. За разлика от традиционните манастири, състоящи се от 1 – 2 църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.

Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“, основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски семейства. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

Манастирът има сложно устройство обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“.

В манастирските храмове е запазен стенен живопис от 13 и 14 век, сътворен от търновски столични майстори, представящ развитието на живописните стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са сред върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик.