Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са скални форми в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда в област Видин и село Белотинци, област Монтана.

Белоградчишките скали образуват ивица с приблизителни дължина 30 км и ширина до 3 км, включена между връх Ведерник, намиращ се в планинския рид Ведерник, и околностите на село Белотинци. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

Състав

Много от скалите имат фантастични форми и са обект на легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят.

Скалните форми на Белоградчишките скали се състоят от три основни скални групи.

Фалковска група

На изток е Фалковската група, в която се включват:

Момина скала – формата й наподобява глава на момиче.

Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.

Орлов камък

Боров камък

Централна група

Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват:

Мислен камък

Конникът

Мадоната

Дервишът

Метохът

Ученичката

Овчарчето

Адам и Ева

Велкова глава

Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.

Гъбите

Мечката

Лъвът

Камилата

Монасите

Збеговска група

Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:

Близнаците

Магаза

Борич

Еркуприя

Други групи

На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ.

Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.

Белоградчишките скали са изградени от пъстри триаски пясъчници и конгломерати. Спойката на пясъчниците е глинеста или кварцова. Богати са на хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра. Конгломератите са съставени от добре заоблени скални късове с големина от орех до юмрук, с песъчлива или глинеста спойка. Напластяването е неясно, пластовете са дебели и червено оцветени. Заемат централната част на Балчишката антиклинала. Силно напуканите триаски пластове, които имат различна устойчивост, са били подложени на продължително изветряне. То е проникнало дълбоко по вертикалните пукнатини и е обособило скалните форми.