Баба Вида

„Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е средновековна крепост във Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Служи за замък на местния владетел през Средновековието.

Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.

Крепостта се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.

Значително е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Тя е цитаделата – най-укрепената част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.

Крепостните съоръжения включват 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. В северния връх на вътрешните стени се разполага Срацимировата кула (висока 16 метра) – най-добре запазената, подобна кула има в средата на северозападната вътрешна стена. Тези 2 кули са 4-етажни, входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.

Външните стени са опасани с ров с вода (широк 12 метра, дълбок 6 м), над който е имало подвижен мост (сега каменен), водещ към входната кула на крепостта. От вътрешните стени към центъра се разполагат помещения, които ограничават малък вътрешен двор. Между двата пояса стени има външен двор (прекъснат и покрит по югозападната страна), до стрелковата тераса най-горе водят вити стълби и рампа за оръдия.

Размерите на крепостта по външния контур на стените (ограничени от рова) са приблизително ширина 60 – 65 метра и дължина 80 м (90 м с входната кула). Общата застроена площ е към 5 декара, а заедно с рова е ок. 9,5 дка. Вътрешният двор е с размери около 10 на 20 метра и площ към 200 кв. м.

На мястото на където крепостта се е намирала древноримската крепост Бонония с малък гарнизон, строена през ІІІ век. По-късно става основната, най-укрепената част (замък на местния владетел) от градската Видинска крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Средновековната крепост е построена върху основи на римската крепост. От древноримската епоха най-добре е запазена основата на източната ъглова кула.

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала през 1003 година 8-месечна обсада от византийските войски, водени от императора Василий II. Византийците все пак влизат, но с подкуп и измама. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век.

Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната.

След края на XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора.

„Баба Вида“ е крепост-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г.
В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в крепостта. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стени откъм Дунав е изградена (1964) сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“. Правят се художествени изложби, най-често в двора.
Крепостта е главната туристическа забележителност на града. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души.