Архитектурно-Исторически Резерват Боженци

Боженците се намира на около 9 km източно от центъра на Габрово и 6 km западно от Трявна. Разположено е в южните разклонения на Габровските възвишения, в началото на долината на извиращата при селото и течаща на север река Андъка (наричана от местното население Божанка), заобиколено отвсякъде от височини и оттичащи се към селото долчини между тях.

Климатът е умереноконтинентален, с прохладно лято и мека зима.Релефът на селото е раздвижен, надморската височина при сградата с администрацията на Архитектурно-историческия резерват – Боженците и музея „Новото школо“ е около 530 m, при църквата е около 555 m, в югозападния и югоизточния краища нараства до около 570 m, а на пътя в северозападния край намалява до около 520 m.

Третокласният републикански път III-5524, достигащ до центъра на Боженците, води на северозапад през селата Трапесковци, Черневци и Болтата до село Донино, където чрез малък участък на третокласния републикански път III-5522 се свързва с първокласния републикански път I-5 (Русе – Велико Търново – Дряново – Габрово – Казанлък – ГКПП Маказа - Нимфея), частично съвпадащ с Европейски път Е85.

Населението на село Боженците, наброявало 339 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 17 към 1992 г., наброява 27 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

Основаване

Според легенда, Боженците е основано от болярката Божана, избягала заедно с децата си от Търново през 1393 г. след падането му под османска власт[6], когато много търновци бягат от там и се заселват в по-труднодостъпни части на Балкана. Първи писмени сведения за Боженците има в турски данъчен регистър от 1750 г.

Развитие до Освобождението

През втората половина на XVIII век Боженците се оформя като административен и търговски център за околните колибарски селища. Развиват се овцевъдство, пчеларство, бубарство и различни занаяти (ковашки, кожухарски, абаджийски, мутафчийски), производство на пчелен восък, точене на коприна и други и търговия с вълна, кожи и восък (търгува с Измаил и Кагул в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин, Цариград, Александрия и други).Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейният разцвет, започнал през XVIII век, продължава и през XIX век. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът.

През 1839 – 1840 г. е построена от майстор Лазар Стоянов от село Трапесковци църквата „Свети Пророк Илия" – трикорабна псевдобазилика, с килийно училище към нея в долната част на двора ?. Класно училище (новото школо) е построено през 1872 г. от майстор Генчо Кънев – масивна сграда в началото на селото. В училищната сграда през 1878 г. се основава и читалище „Наука".

Будното население на Боженците участва дейно в борбата на българския народ за освобождение от османска власт: Христо Стоянов – в четата на Христо Ботев; 10 души, начело с Христо Патрев – в Априлското въстание 1876 г.; като революционери са обесени в Габрово кметът на селото Станьо Лазаров и Иван Карадимитров (1876 г.); в Руско-турската освободителна война 1877 – 1978 г. участват 6 опълченци.

След Освобождението турските пазари са затворени за българските търговци и зависимото от търговията село Боженците постепенно запада. Част от населението се изселва в Бургас, Варна, Добрич, Габрово, в Румъния и Русия.

Архитектурно-исторически резерват

Непосредствено преди Освобождението в Боженците има 103 къщи (с 32 дюкяна), покрити с каменни плочи, повечето с обогатени с еркери фасади, с дълбоки покрити чардаци. Дворовете обикновено са с каменни огради и широка двукрила врата. Улиците са тесни, покрити с калдъръм.Голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а на втория са живеели стопаните.

През 1962 г. специална комисия от експерти предлага целият селищен ансамбъл на село Боженци да се обяви за архитектурно-исторически резерват. Същата година започва реставрирането на стари къщи в селото. На 6 септември 1964 г. селото е обявено за Архитектурно-исторически резерват. През 1977 г. е издадена Наредба за застрояването, благоустрояването и опазването на резервата и правилник за приложението ?.

Реставрирани са почти всички къщи, старото кафене механа в центъра на селото, възстановени са ковачница, кожухарска работилница и менгемата – малка работилница за извличане на восък от вощината чрез дървена преса. За музейни са обявени къщите на Дончо Иванов Попов (Дончо Попа), търговец на вълна и дарител за народната просвета, на баба Райна и други. В двора на църквата са паметниците на загиналите във войните 1912 – 1918 г. и на Иван Карадимитров. Училищната сграда от 1872 г. (музей „Новото школо“) е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. В салона, ползван от читалището, е уредена литографска изложба; има малка художествена галерия.