Арх. - Исторически Комплекс – Даскалоливница

Най-разпространената легенда за възникването на селището Елена е драматичната участ на младоженците Елена от село Къпиново и Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където е днешна Елена и ги погубили. Девойката била погребана в местността Кръста, а Самуил в края на сегашния град - на място, което и днес назовават Самуилец. Скърбящите родители на младоженката решили завинаги да останат тук и основали град, който нарекли Елена.

По време на османското владичество Елена се превръща в богато селище, защото жителите му, срещу задължението да охраняват прохода от Твърдица за Търново, били освободени от данъци. През втората половина на XVIII век бурно се развиват и занаятите. Еленчани издигат хубави масивни къщи, строят храмове, мостове, водопроводи и чешми.

От цялото това богатство днес е оцеляло немалко -147 сгради, обявени за паметници на културата, от които 7 с национално значение. Пет от тях образуват архитектурно-историческия комплекс Даскалоливница".

Главният символ на Елена е именно сградата Даскалоливница" - построена през 1844 година за нуждите на първото българско класно училище, основано от Иван Николов Момчилов, бележит учител, преводач и автор на много учебници и пособия.

Тя присъства и в герба на Елена. Символът й е перото, показващо будния дух на еленчани, нуждата им от знания и стремежа към просвета.

В него получават добро образование редица бъдещи учители и политически дейци, които по-късно играят важна роля за просвещението на народа ни и въздигането на Българската държава. Еленското училище изпраща като учители свои възпитаници в 61 града и 31 села. Това е и поводът Петко Рачов Славейков, който също го е завършил, да му даде това донякъде необичайно, но изразително име Даскалоливница" или "място за леене на даскали"! В двуетажната сграда могат да се видят много любопитни неща: класните и учителската стая, учебни пособия, документи и снимки, които представят историята на града от възникването му до Руско-турската освободителна война през 1878 година, икони, църковна утвар и стенописи.