Античен Град "Кабиле"

Кабиле е древен тракийски град, основан около IV в. пр. Хр. върху основите на по-древно селище в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тонзос (Тунджа) в древността. В наши дни територията, на която е бил разположен древния град и по-късните селища край него са превърнати в археологически резерват, разположен на 10 километра от град Ямбол. Местоположението на Кабиле е възлов пункт при пресичане на важни пътища през древността и античността. Оттук е минавал пътят от Айнос (днешен Енез при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на река Дунав. С това си стратегическо местоположение древното селище Кабиле постепенно прераства в град, който се обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя. Днешният Национален археологически резерват Кабиле обхваща площ от близо 650 декара.

В крайната източна част на самия Зайчи връх е бил разположен акрополът на древния град. Тук се е влизало от юг през изсечена в скалите порта. Върху една от скалите е изсечено изображение-релеф на Великата майка на боговете Кибела. Като се има предвид, че това е фригийското наименование на богинята, според проф.Велизар Велков, може да се предположи че Кабиле е наименованието на същата богиня в неговото древнотракийско произношение.

Откритата керамика от X-VI век пр. Хр. доказва, че селището вече е съществувало през ранната Желязна епоха, но най-старият културен пласт, макар и оскъден е от Бронзовата епоха. През V – IV век пр. Хр. Кабиле поддържа активни търговски връзки с почти всички градски центрове в Егейския свят.

Според античните извори Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх, който е единственото възвишение в околността, край завоя на река Тонзос (Тунджа), откъдето реката се оправя на юг за да се влее в река Марица при Одрин (Едирне). В древността и през античността завоят на реката е бил край Зайчи връх, където реката е образувала широки разливи, удобни за пристани. Днес реката е изместила коритото си с 2,5 km на север.

През втората половина на I хил. пр. Хр. Кабиле е един от главните градски центрове на Одриското царство, което за кратко време, успява да обедини по-голямата част от тракийските племена на Балканския полуостров и води успешно войни с македони, пеони и илири. През 3 век пр.н.е. вече е част от територията, управлявана от траките одриси и част от контролираната от тях територия. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон и по-голям храм на богинята Артемида – Хеката, в който са се съхранявали и много от надписите издълбани върху каменни стели касаещи града.

През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като най-ранният от тях описва превземането на града от Филип Македонски.

Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до река Тунджа. В края на IV – началото на III век пр. Хр., Кабиле е една от резиденциите на одриските владетели Спароток и Скосток и практически функционира като град държава. Спароток сече монетни емисии със своя образ през първата четвърт на III век пр. Хр.

Около периода на келтското нашествие, царката власт в Кабиле се заменя с градско управление. През III – II век пр. Хр. градът сече монетни емисии с изображение на култовата статуя на Артемида Фосфорос. Споменат е от Теопомп, Полибий и Анаксимен. През тази епоха градът е голям икономически и търговски център и поддържа широки връзки с Мала Азия, с градовете по тракийското крайбрежие и Егейския свят. (На територията на Кабиле са открити около 500 амфорни печати от някои центрове от Източното Средиземноморие.).

През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Градът е най-важният военен римски лагер в провинция Тракия през II – III век сл. Хр., където е настанена кохортата на луцензите. В него се изграждат терми, обществени сгради, казармени помещения, светилища, крепостни стени. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа Траяна – Анхиало. Запазени са строителни надписи от римските императори Хадриан, Антоний Пий, Каракала, Александър Север, Аврелиан, Галерий.

През IV век градът изглежда е епископски център, тъй като местният епископ Север е споменат като участник в Сердикийския събор, а някои автори отъждествяват епархията с известния от други източници Диосполис. От този период е датирана монументалната трикорабна базилика с мозаичните подове, част от които са изложени в музея към НАР Кабиле.

В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след нашествието на аварите през 583 година, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до османското нашествие в българските земи през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище. То съхранява старото си име, което със закономерни изменения, съобразно фонетиката на старобългарския език е запазено до началото на XIX век – Ковел. В северния край на село Кабиле е разкрита пи разкопки църква от XI век, вградена в тракийска могила, очевидно свързана с това селище от късното Средновековие.