Пещера Магурата

Магурата (от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. Рабишка пещера)е пещера в Западен Предбалкан, област Видин, България.

Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km северозападно от село Рабиша.

Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е една от най-големите български пещери. Изходът й се нарича Вратача. Някои зали имат колосални размери. Отделни зали са Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфална зала има малко езеро. В Магурата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите й е 2500 m.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, сцена на плодородието и отделни рисунки. Някои са релефни – дължи се на естествената ерозия на скалата под тях. Внесените микроорганизми от външната среда, постоянното осветление (поради което се образува плесен) и намесата на хората рушат повечето рисунки и дълго време тази галерия е била затворена.

Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Голям нощник (Myotis myotis)

Остроух нощник (Myotis blythii)

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Дългоух/Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)

Срещащите се в пещерата дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен над 2000 зимуващи прилепи от няколко вида, тук през зимата е регистрирана и колония от над 450 малки подковоноса – рекорден брой за страната. На горния етаж над Концертна зала (недостъпен без използване на спелео-техники) се намира хоризонтална, суха галерия, където се размножават големи летни колонии от няколко вида.

На 3 май 1960 г. пещерата и районът около нея с площ от 71 хектара е обявени за природна забележителност.
Най-голямото по площ вътрешно, тектонско, езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро.
В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания.