Църква Света Троица

„Света Троица“ е православна църква в град Банско, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Храмът, една от най-забележителните църкви в България от втората половина на XIX век, е обявен за паметник на културата.

Църквата „Света Троица“ е изградена в центъра на селото от местни строители през 1835 година, благодарение на общите усилия и щедрост на банскалии. Тъй като по онова време османците позволявали да се строят църкви само на места, където преди това е имало храм, местни хора заровили икона и кръст в двор в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено – най-голям дарител е Лазар Герман - заможен банскалия и кмет на българската община. Той е основен ръководел в изграждането на храма, както и лице за трудните преговори с турците, което в крайна сметка му коства живота. Друг виден дарител е Тома Хаджибена, който дава мястото пред къщата си. Общо дарителите са 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители.Разрешението за строеж на храм е получено през 1833 година. Главният майстор строител е банскалията Димитър Доюв. В строителството участват 350 майстори – каменоделци, строители и резбари, както и доброволци от селото. Храмът е завършен в 1835 година.

В 1850 година в северната част на църковния двор е изградена голяма каменна камбанария, която служи и като часовникова кула. Камбанарията се съчетава отлично с архитектурата на църквата и играе важна роля при оформянето на силуета на градчето. Майстор на камбанарията е Глигор Благов Доюв, племенник на строителя на църквата Димитър.

В архитектурно отношение представлява трикорабна, безкуполна псевдобазилика с двускатен покрив и аркадна галерия на запад. Размерите на храма са 35 m дължина и 22,5 m ширина.Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Градежът е монументален, като каменната зидария е майсторски изпълнена. Дебелината на стените е 1,10 m в основите. Входните врати, сводовете и прозорците са изработени от дялани камъни.

Вътрешното пространство е организирано в бароков стил и има монументално въздействие. Дърворезбените и живописните елементи на декорацията са в хармония, преходите са плавни, без прави ъгли, дървените холкели са със сложни, огънати форми. Трите кораба са разделени от високи измазани и изписани дървени колони с аркади, а таванът на средния кораб е повдигнат върху висок холкел. Женската църква има дървена решетка с изящна плетеница.

Дърворезбите и живописната украса на църквата са дело на тресончанина Велян Огнев, като се предполага, че той е автор и на иконостаса и на амвона. Огнев изписва с цветни орнаменти и геометрични мотиви всички свободни от резба повърхности по иконостаса – подиконните платна, колонките и прочее, църковните мебели и елементите на вътрешното храмово пространство – стените, колоните, плоскостите над акрите на трите кораба.

По декорацията на храма работи видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Първото му дело е Разпятието върху големия кръст от венчилката на иконостаса.В 1839 – 1841 година изписва осемте големи царски икони, както и някои от целувателните. През 1850 година изписва част от иконите за апостолския ред – „Дейсис“, „Свети Илия“, „Свети Лука“, „Свети Андрей“, „Свети Вартоломей“, „Свети Петър“, „Възнесение Лазарево“. В 1854 година в нишата на проскомидията рисува традиционната сцена „Христос в гроба“. В 1860 година за владишкия трон рисува икона на Христос и патронната икона на Светата Троица за десния проскинитарий. В 1861 година изписва „Убрус“, поставен на царските двери. На Димитър Молеров са и стенописите над вратите.

В църквата работи и синът на Димитър Симеон Молеров, като иконите му са смятани за негово върхово постижение. В 1841 година той изписва царските икони „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Димитър“, а за апостолския ред – Матей, Филип, Юда, Симон, Тома, Яков, Йоан, Матей и Марко. Стенописното изображение а Архангел Михаил вляво от олтара също е негово.

В храма работи и синът на Симеон Георги Молеров,който изработва няколко целувателни икони със съвършена техника. Друг бански зограф Димитър Сирлещов рисува в 1892 година завесата на северната олтарна врата. Негово дело са и двете странични олтарни врати, иконата на „Св. св. Кирил и Методий“ от 1894 г., „Богородица на трон със светци“ на малкия проскинитарий и стенописа „Богородица Ширшая небес“ от 1898 година в апсидата.

В 1957 година в църквата отново са рисувани стенописи.