Тракийска Гробница

Гробницата под Четиньова могила край село Старосел, (Община Хисаря) е най-голямата подобна структура в Тракия и региона, построена в средата на IV в. пр. Хр. за тракийски владетел, вероятно от семейството на Котис I.Тя е част, заедно с други гробници в околностите, от могилен некропол, разположен в южните склонове на Средна гора.

Разкопана е през 2000 г. от Георги Китов, който счита Четиньова могила за „култов комплекс“.

Гробницата и околните могили, някои от които също покриват гробници, се намират в централната част на Община Хисаря, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина.

Могилата е издигната не по-рано от 359 г. пр. Хр., както показват монети на Филип Македонски, намерени в насипа. Гробницата е окончателно затворена, най-вероятно след последното погребение, през 350-те или 340-те години пр. Хр., както показват две амфори, намерени в преддверието, от двете страни на вратата към първото помещение.Тези археологическите находки (монети и амфори) дават датировка с най-голяма сигурност и най-висока резолюция.

Различни дати са предложени въз основа на стилистични наблюдения по архитектурата: края на V в. пр. Хр. според Китов и края на 4 – началото на 3 в. пр. Хр. според Тотко Стоянов и Даниела Стоянова. Тези дати обаче не са подкрепени с точни измервания и конкретни паралели и подробно архитектурно заснемане на гробницата все още не е публикувано.

Паметникът под Четиньова могила е най-голямата открита тракийска гробница. Тя впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, която опасва цялата могила. В югоизточната част е оформен импозантен вход, от който започва монументално стълбище, което води до площадка. Вляво и дясно от площадката започват две стълбища, като начало и край на алея, която е обикаляла могилата.

Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса и е бил фланкиран от пиедестали с лъвове, от които са открити само три лапи. По всичко изглежда че на входа е имало фронтон, части от който са намерени по време на разкопките – антефикс с изображение на полупалмета, стилизирано боядисано в бяло слънце.

Фасадата е от зеленикав вулканичен туф и през нея се влиза в правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод, втората – еднокрила и след преминаването и се стига до същинската, кръгла камера с купол. Вратите на камерата има пластична украса, която е била оцветена допълнително. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти.

От северната страна на могилата се намира вкопана скална вана или цистерна. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

На 30 м южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – отделни останки от човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Гробницата е принадлежала на тракийско владетелско семейство с големи възможности, най-вероятно, според Чавдар Цочев, това на цар Котис I, предвид нейната датировка, местонахождение и внушителна архитектура.Стилът на паметника, неговия амбициозен план и техническо изпълнение, както и липсата на прецеденти на такава архитектура в Тракия, подсказват, че поръчителят му е наел архитекти от Гърция.

Според една група изследователи, паметникът под Четиньова могила може да се интерпретира не само като гробница, а и като „култов комплекс“. Според тях структурата е била използвана дълго време. Проучвателят, Георги Китов, описва Четиньова могила като „храм“, „мавзолей“ и „хероон“. Той предполага, че храмът е бил с орфическо-доктринален характер – в светилището покойният доктринален владетел – син на боговете се превъплъщава в антроподемон. Това твърдение се потвърждава и от дълготрайната употреба на храма и извършваните пред него обреди в култовите ями. Траките от племето на одрисите (към чийто владения принадлежи култовата постройка) почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планината и съответно скалата. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и нейния син (Слънцебога), който е владетелят у траките – играещ ролята на медиатор – връзката между хората и боговете.

Според Валерия Фол Четиньова могила вероятно е представлявала и свещено място за извършване и на друг тип обредност, не само инициационна и мистериално-обредна, но и космогонична, следвана по слънчевия календар. Тя подчертава, че са необходими още проучвания, за да бъде убедително доказана тази хипотеза. Фол аргументира становището си с факта, че свещеното пространство в непосредствена близост до храма е строго йерархизирано – свещената територия извън оградата със скални олтари и жертвени ями пред входа, могила, монументална стълба, площадка в средата на пътя към фасадата с входа към подмогилните помещения, коридор, правоъгълно помещение и кръгло помещение. Установената последователност включва седем йерархични степени, които могат да бъдат достигнати чрез стремително изкачване нагоре и самото влизане в храма изисква тези степени да бъдат преодолени, за да се получи видението за създадения Космос. От друга страна, проф. Фол разглежда подмогилното съоръжение като храм-пещера – равнозначно на пещерата утроба на Великата богиня-майка, в което се визуализира и свещеният брак, за да се постигне познание, което да позволи заклеването на Хермес. Когато мъртвият владетел бъде внесен в храма-утроба, той преминава в десетата степен на безсмъртността, означена с десетте псевдо колони в кръглото помещение – така това преминаване може да се мисли като връщане в пещерата-утроба на Великата богиня-майка, чийто доктринален син е мъртвият владетел.