Национален Дворец На Културата

Националният дворец на културата, съкратено НДК (с наименование до 1990 г.: Народен дворец на културата „Людмила Живкова“), е национален културен център в София за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа.

Основното предназначение на сградата, разполагаща с 13 зали, е за културни прояви. Най-голямата зала („Зала 1“) е с 3380 места.

НДК е със застроена площ от 123 000 m2, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. Сградата е построена върху площ от 18 300 m2 и има обем 576 800 m2.

През юли 2005 г. Международната организация на конгресните центрове (AIPC) присъжда на НДК годишното отличие „Най-добър конгресен център в света“.

Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязване на 1300 години от създаването на Първата българска държава.

Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител архитект Александър Баров, а оформлението на околното пространство е на колектив начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова, паркоустроител.

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на XX век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази градска част са се помещавали стари казарми. Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.

Първоначално теренът е определен за оперен театър. Обявен е международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада“.

Проектирането е поверено на арх. Александър Баров и колектив и конструктора инж. Богдан Атанасов и колектив. Те са подпомагани от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – председател на Комитета по архитектура и благоустройството към Министерски съвет, проф. инж. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата.

На арх. Атанас Агура и паркоустроителя инж. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка. Проектантският институт „Софпроект“ (директор – арх. Чедомил Павлов) прави подземните обекти и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България“.

„Още тогава имахме генерална схема за бъдещото метро, която включваше линии под това място. Ето защо единодушно решихме, въпреки съпротивата на влиятелни хора, да изградим цялото подземно пространство на голяма дълбочина и освен подземен булевард с трамвайна линия, гараж с повече от хиляда места, магазини и други площи, да се оформят в груб строеж две станции и трасе за бъдещото метро от бул. „Патриарх Евтимий“ до подножието на „Лозенец“.“ Това си спомня пред БТА Георги Йорданов, първият ръководител на щаба за координация на изпълнението на проектирането и строителството – от началото на 1978 г. до есента на 1979 г.

Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.

На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава, на 31 март 1981 г.Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. инж. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Първата копка е направена на 25 май 1978 г.

През есента на 1979 г. настъпват персонални промени в ръководствата на строежа, което води до намаляване на ритъма на работа. Съпротивата срещу НДК се засилва и Тодор Живков, който първоначално е във възторг, дава указания пускът да се отложи за след 10 години. „Помолих Людмила Живкова да го отклони от това намерение, но и тя не успя да го разубеди“, разказва Георги Йорданов. След много спорове Живков се съгласява да види на място строежа. През март 1980 г. той се убеждава, че най-сложната част е извършена и остават последните работи на обекта, който може да бъде завършен за една година. Живков разрешава работата да продължи. Зам.-председателят на Министерския съвет Григор Стоичков става ръководител на щаба. Привлечени са военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и работата се извършва почти денонощно. Зала 1 и прилежащите й части са завършени на 31 март 1981 г., а останалите подобекти – до 20 октомври същата година, в чест на 1300-годишнината на българската държава.

Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г.

Строителството на НДК поглъща 335 000 m2 бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж.

Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 m2, разгънатата му площ е 123 300 m2. Висок е 51 m. Разгънатата площ на административната сграда е 9000 m2.

Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници, затова в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам. Строежът струва 270 млн. лв. тогавашни пари.

При откриването си НДК носи името Народен дворец на културата „София“. След смъртта на Людмила Живкова през юли 1981 г., от 3 юли 1982 г. НДК се нарича Народен дворец на културата „Людмила Живкова“. През 1990 г. комплексът е преименуван на Национален дворец на културата, а през 2006 г. е направено предложение от интелектуалци да бъде възстановено названието „Людмила Живкова“. Въпреки одобрението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, идеята не е осъществена.

Разгърната площ, с която разполага НДК, е от 123 000 m2 на осем етажа, четири панорамни тераси и три подземни нива. Дворецът разполага още с 12 многофункционални зали с капацитет от 50 до 4000 места. Всяка от залите е създадена със собствен облик.

В НДК са разположени още 54 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали. На територията на комплекса са разположени 17 000 m2 фоайета, подходящи за изложбени пространства, 5 ресторанта и кейтъринг компании.

В сградата на Двореца има пълно конферентно обслужване с професионални екипи за подготовка и провеждане на събития, собствени системи за озвучаване и осветление, кабини за симултантен превод, телевизионна и звукозаписна техника, сценично оборудване, декори и изложбени конструкции.

Открит е пресклуб към НДК, който се нарежда сред най-желаните места за провеждане на мероприятия и медийни събития в София. Пресклубът разполага с просторна зала с 60 места, модерна технология и най-високи професионални стандарти в услугите, извършвани от доказани професионалисти с огромен опит зад гърба си. Това са и основните предимства на пресклуба за успешното провеждане на конференции, семинари, обучения, бизнес срещи, лекции и презентации.

Другото ново пространство в сградата на НДК е „Нов театър – НДК“,което разполага със салон от 160 места. Новото театрално пространство в София отвори врати на 9 март 2015 г. и предлага провокиращи спектакли от различни жанрове на публиката. Интересни камерни спектакли от държавните и общински театри, представления на частни трупи и на дебютиращи млади творци присъстват редовно в афиша. В антрактите на представленията зрителите могат да изпият по чаша вино, а във фоайето е разположена библиотека с драматургия. Всяка събота и неделя за децата се поставят куклени спектакли.

Запазеният знак на двореца представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.
Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 m. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 m.
В централното фоайе на Двореца е позлатената скулптура „Възраждане“ (наричана и „Майка България“) от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина.
НДК е домакин на над 300 събития годишно, сред които: международни конгреси, политически форуми, бизнес конференции, научни симпозиуми, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театрални постановки, изложби и изложения.