Национален Военноисторически Музей

Националният военноисторически музей в София (съкратено НВИМ) е военен, научноизследователски и културно-просветен институт, административно подчинен на Министерството на отбраната.

Музеят има статут на национална институция на България.

С Указ №39 от 1 август 1914 г. на цар Фердинанд при Щаба на армията се създава Военно-историческа комисия. В състава й влизат музей, архив и библиотека. Със заповед №391 от 4 юли 1916 г. на главнокомандващия действащата армия, „...за да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история...“, започва действителното комплектуване на колекциите на музея.

Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея – Археологически и Етнографски. Той обединява създадените след 1879 г. военно-исторически къщи-музеи.

Със заповед № 107 от 1 ноември 1918 г. на началника на Щаба на Действащата армия, от 1 януари 1919 г. музеят е закрит поради общата демобилизация на армията. В края на 1920 г. отново се създава Военноисторическата комисия, в чието подчинение е Военноисторическия музей. Със заповед № 135 от 8 август 1930 г. на министъра на войната, във войската се учредява „Военно-музейна служба“. По силата на същата заповед, такива служби се създават към всяка отделна войскова част, управление и учреждение, при морската и речната полицейски служби и Дирекцията на въздухоплаването. През 1931 г. тези служби се обединяват и се формира Отделение „Военни музеи, паметници и гробове“. Неговата дейност започва от 1932 г.

Първата експозиция на Главния военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. на ул. „Московска“ №15, в сграда, дарена му от Софийското офицерско събрание. През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950 – 1951 г. музеят е преместен на бул. „Ген. Скобелев“ №23 на значително по-голяма площ. През 1952 г. открива нова експозиция.

Съгласно заповед № 39 от 17 юни 1954 г. на Министъра на народната отбрана, целият щат на музея преминава в подчинение на Главно политическо управление. Началникът на музея започва да издава самостоятелни заповеди от 3 юли 1954 г.От 1956 г. в музея започва работа реставрационно ателие. След спогодба между правителствата на България и Унгария през 1967 г. колективът на военния музей създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия.

През 1968 г. с постановление на Министерския съвет № 44 музея получава статут на национална институция и променя името си на Национален военно-исторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей на бойната дружба „Владислав Варненчик“ в гр. Варна.

От 1971 г. започва да издава научно списание „Известия на Националния военно-исторически музей“. През 1975 г. за своята дейност в областта на науката, просветата и културата Националният военно-исторически музей е награден с I степен на орден „Св. св. Кирил и Методий“. От април 2001 г. НВИМ се премества на нов адрес – ул. „Черковна“ 92, символично завръщайки се към началото си през 1916 г., когато при създаването си е бил разположен в няколко стаи на Военното на Н.В. училище.

НВИМ е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерството на отбраната (съответно Министерство на войната и Министерство на народната отбрана). Той издирва, съхранява, обработва научно и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейската военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна. Той създава и методически ръководи полковите сбирки и музеи, музеите на видовете и родовете войски.

За своето вековно присъствие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 млн. музейни експоната – свидетели на българската и европейската военна история.

Днес музеят разполага със застроена експозиционна площ от 5 хил. кв. м, в която се разгръща тематична и колекционна експозиция с изразена мобилност и гъвкавост. Библиотеката и компютърният център осигуряват достъп до специализирана литература и електронен достъп до колекциите на музея.

Външната експозиционна площ е 40 дка, с покрита част от 500 m2. Фондохранилищата на музея са разположени на площ от 4,2 дка. Извън експозиционната си площ музеят има зали за временни изложби, брифинг зали, две мобилни конферентни зали с 50 и 200 места, книжарница, кафенета.