Музей „Каранова Могила”

В региона на Нова Загора животът е кипял още в края на VІІ-то и началото на VІ-то хилядолетие пр. н.е. Много са свидетелствата за човешка дейност, разкрити от археолозите до днес. Повече от 500 са надгробните могили; праисторическите селищни могили са 26; селищата от късно-желязната епоха са 62, римските селища са 74, а средновековните селища – 32. Открити са още 13 крепости и 4 манастира.

Учителят Никола Койчев,през 1926 година, поставя началото на исторически музей с цел издирване, изследване и експониране на намерените предмети, които просто бликат при всяко копване в плодородното поле около града. Днес във фондовете си музеят съхранява близо 40 000 единици - количество, с което не могат да се похвалят даже някои от областните музеи в България.

От многобройните могили обаче само една е наречена „Българската Троя" /макар, че нашата е по-стара от онази Троя/ и това не е случайно. Става дума за прочутата могила край село Караново, която продължава да привлича интереса на световната археологическа общественост със сензационни открития. Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. с малки прекъсвания. Разкопките на селищната могила започват през 50-те години на 20 в. от Васил Миков и Георги Георгиев. Това е една от малкото цялостно проучени селищни могили на територията на България. Разкрити са 7 пласта. Селищната могила става епонимен обект не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Периодизацията на могилата е определяща за праисторическата култура на споменатия ареал.

Караново е разделено на 7 културни хоризонта, съответно Караново I и II – ранен неолит, Караново III – среден неолит, Караново IV – късен неолит, Караново V – ранен халколит, Караново VI – късен халколит и Караново VII – ранна бронзова епоха. Животът на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и раннобронзовата епоха. Откритите керамични съдове в момента са експонати не само на музея в Нова Загора и на Националния археологически музей, но са постоянни експонати на музеи в Япония, Германия, Австрия и Холандия. Самият обект е най-известният археологически обект сред международните археологически среди. Неговата вътрешна периодизация е определяща за праисторическите обекти от цяла Югоизточна Европа. Проучването на обекта продължава и днес от българо-австрийска експедиция начело с Васил Николов и Щефан Хилер.

В началото на Римската епоха на около 1 км северно от могилата възниква голямо антично селище. През 1912 – 1914 г. археолозите откриват монети от 3 – 4 в. От 1976 г. в продължение на шест години се извършва теренна проучвателна работа вследствие на която са установени четири строителни периода, обхващащи времето от I до първата половина на IV в. Най-ранните монети, намерени на обекта, са от 46 г. сл. Хр. при управлението на император Клавдий. Предположенията на археолозите са или вила рустика на поземлен аристократ или пътна станция на пътя Августа Траяна – Анхиало.

Освен монетите, към този период се отнасят и голям брой оброчни плочки на Тракийския конник, което говори за съществуването на голямо светилище на бага-конник. Това се потвърждава от намерената статуя на Тракийски конник в 2/3 естествен ръст през 1982 г. Тогава е открита и монументална сграда с 13 помещения. Две от тях се различават по размер (7,30 – 6,80 m правоъгълник) и украса. По стените са запазени стенописи. Вторият строителен период (III-IV в.) започва с укрепване на обекта срещу готите.

Разкрита е северна крепостна стена с три правоъгълни кули. Изпълнението е от смесена зидария (редуват се каменен и тухлен слой), спойката е смес от хоросан и парченца тухли. За нуждите на новата християнска вяра на мястото на по-ранна сграда с кръгла форма е построена малка трикорабна базилика, функционирала през третата четвърт на IV век.В нея са вградени елементи от разрушените сгради. Бунтът на заселените федерати готи води до разрушаване на обекта.

През третия строителен период до разрушената стена са построени жилищни и стопански помещения във верига, от дялан камък, споен с кал и надстройка от кирпич. На мястото на старата църква в първата половина на V век е построена нова по-голяма базилика.Третото селище е частично разрушено от хуните. Четвъртият строителен период е по времето на император Юстиниан I (527 – 565 г.), който прави отчаян опит чрез възобновяване на стари крепости и строеж на нови да спре нашествията на варварите. Църквата е реконструирана, като са добавени апсиди на страничните кораби, и продължава да се използва до началото на VII век. Чак два века по-късно върху руините възниква средновековно селище.

На мястото на античната църква през XI-XIII век функционира малка гробищна църква с некропол.Старото име на селото е Киспитлии. Предполага се, че името му произхожда от това, че в района по време на турското робство се е отглеждал памук, от който ръчно се е тъкало памучно платно, от което впоследствие са се шиели долни гащи за турската армия, които гащи се наричали „киспети“ или „кюспети“. С указ 462/обн. 21.12.1906 г. с. Киспитлии е преименувано на Караново.