Манастир „Св. Йоан Предтеча“

Кърджалийският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е ранносредновековен български ансамбъл с крепостна стена и кули, с раннохристиянски корени и антично минало. След археологично изследване и разкопки през втората половина на ХХ век, през 90-те години на XX век са предприети възстановителни работи като от 2000 година реставрираната черква е осветена и в нея се извършва редовна служба.

Останките от черквата „Свети Йоан Предтеча“, както и от средновековния ансамбъл, са обявени поотделно за паметници на културата от национално значение през 1968 година, както следва: „Област Кърджали.... № 6. Гр. Кърджали, кв.“Веселчани“, Средновековна църква – в двора на ДАП, Архитектурно-строителен от Античността и Средновието (sic!) – ДВ бр.67/1968 г. и № 7. Гр. Кърджали, кв.“Веселчани“, Средновековен некропол – срещу двора на ДАП, Архитектурно-строителен от Античността и Средновието (sic!) – ДВ бр.67/1968 г.“

„Свети Йоан Предтеча“ е с внушително представително разположение – кота приблизително 230.0 м на високия десен бряг на река Арда в Кърджали, квартал Веселчане (BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали). От Кърджалийския манастир има пряка видимост към Средновековната крепост над село Вишеград (306.4 м), към Тракийската крепост (392 м) до село Лисиците, също на десния бряг на река Арда и към Шеста крепост (586.7 м) над село Широко поле – на левия бряг на река Арда. От манастира се разкрива поглед към цялата равнина, на която са разположени централните квартали на град Кърджали. Широкият периметър на терена, прилежащ към ансамбъла, граничи от запад със затрупаното по хидромелиоративни причини Кьоч дере/Кьошч дере, което подземно продължава да се влива контролирано във водното огледало между язовир „Кърджали“ и язовир „Студен кладенец“. От север естествена граница е непристъпният висок ръб на пропастта отдясно над течението на Арда (днес – водно огледало). От изток широкият периметър на ансамбъла по неустановен начин навлиза в терена на автостопанството. От юг границите на широкия периметър също са неустановени, но все пак е известно, че те обхващат и „... шосето за Мадан и ....опитното училище на кв. Веселчани ....“. Крепостната стена с кулите огражда от изток, юг и запад просторен двор с голяма черква, ситуирана в южната част на укрепеното пространство. От север дворът завършва в земно-скален ръб над река Арда (днес – водно огледало).

Черквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали, квартал Веселчане (Газиолар/Гази-Оллар( тур.) – [селище на] синовете на воина на вярата, Рицарово/ско (своб.пр.), до 30-те години на XX век), е част от развития през столетията средновековен комплекс – черква с крепостна стена, основан през VI – VII век на значително по-голяма площ от заключената в крепостните стени по-късно. Възникнал като продължение на голям античен некропол с малка сакрална сграда и битови помещения, свързан със значително селище от градски тип, той дава началото на укрепен манастирски ансамбъл между времето не по-късно от втората половина на X век, от една страна, и XIV век, от друга, като продължава своето съществуване и през началното столетие на османското владичество. След неговото създаване, крепостният ансамбъл с черква се утвърждава като значимо средище на християнството в Източните Родопи. Западането на крепостния ансамбъл и неговата черква се дължат както на съзнателно разрушение, така и вследствие на обективни бедствия и препятствия, а също – и поради невъзможност за поддържането на ансамбъла с черквата по различни исторически и стопански причини, и така се стигне до използването на рушевините като източник на строителен материал: „... от това място са вземани камъни за много постройки в града и особено за старата турска казарма, останала и до днес ...“ и до съвременни иманярски изкопи (Ст.н.с.к.и.н. Екатерина Манова).Насипът – върху останките от ансамбъла с черквата, през 1962 година все още пази спомен за същината на засипаното/затрупаното. Освен Тумбата (Купчината; „... хрьтъ, хритъ ...“; "... [надгробна] могила, ..."), тази „могила“, „... висока над 4 м и с диаметър около 25 м ...“, се е наричала от околното население Хисарят (Твърдината, Крепостта, Градището, Укрепеното селище и под.) и Клисе доросу (Черковището).Цялата територия, над която се извисява Кърджалийският ансамбъл с черква „Свети Йоан Предтеча“, докъдето стига погледът, е място, особено богато на съществени свидетелства за многохилядно развитие и силна приемственост на обществения и стопански живот.

В края на 20-те години на 20 век руините стават обект на засилен интерес от страна на видния общественик и активен краевед Никола Иванов (*1880, Дупница – +1950, Кърджали), изследовател на българското историческо минало. През 40-те години на 20-и век редица влиятелни български и чуждестранни учени – историци и археолози поддържат контакт с Никола Иванов и отбелязват останките от миналото: крепости, манастири, могили, скални гробници и др. в своите публикации (Иван Велков и др.). През втората половина на XX век ансамбълът с черквата е открит за археологичната наука от археолога Димчо Аладжов от ОИМузей – Кърджали (Георги Кулов). Благодарение на археологичните разкопки и сведения от Ст.н.с.к.и.н. Екатерина Манова, археолог, както и последвалите проучвания, през 1968 година средновековната черква, а също и цялостният некропол (всеки – поотделно) са обявени за архитектурно-строителни паметници на културата от античността и средновековието от национално значение.През 1974 година прилежащият към черквата „Свети Йоан Предтеча“ старинен некропол се проучва от археолога Иван Балкански – ОИМузей-Кърджали.

От първоначалните археологични разкопки през 1962 – 63 година и през следващите години – при специализираните планови археологични разкопки, се откриват и публикуват все повече части от строителната субстанция на ансамбъла, вкл. отчасти запазените стенописи, графити и архитектурни детайли на черквата. От археологичните разкопки, провеждани под ръководството на Ст.н.с.к.и.н. Екатерина Манова, археолог, и с анализи на Проф. Стамен Михайлов, от Българската академия на науките, както и от археолога Иван Балкански от ОИМузей – Кърджали, през 60-те до втората половина на 80-те години на ХХ век, е известно, че на това място, освен голямата черква, днес – „Свети Йоан Предтеча“, съществуват безспорните руини на крепостната стена и нейните наблюдателни/отбранителни кули – бастион, а също и на по-малки и по-ранни черкви и параклиси, както и на други сгради с обществено предназначение, вкл. гробове, гробници и сакрална погребална архитектура, построени през различни епохи, низхождащи до далечно предхристиянско минало. От особено значение е и триконхалната сграда, определена от изследователите като параклис/кръщелна, достроена през Средновековието до източната част на северната стена на черквата заедно с ново общо преддверие – вход през северната конха на черквата.

Историческите сведения и запазените градежи дават основание да се смята, че е възможно „Свети Йоан Предтеча“ да се е превърнал още в X – XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. Насока за такова заключение дават вкл. и петте зидани гробници: в притвора на голямата черква, в параклиса/кръщелна, както и в предходния малък храм до южната стена на черквата. Две от тях са открити при първоначалните разкопки през 1962 година от Ст.н.с.к.и.н. Екатерина Манова, другите – от строителите по време на възстановителните работи в храма и около него. Според някои учени тленните останки в една от тези гробници принадлежат на Патриарх Евтимий Търновски, други отхвърлят тази хипотеза. В този гроб са намерени още: тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Има предположения, че само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България това е първата, по мнението на специалистите, и това подкрепя изказаната теза, че през Средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Златовезаната материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника се отличават с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е с висока материална стойност. Предполага се, че е може да е бил изработен в Константинопол.

През 2000 година е осветена манастирската черква „Свети Йоан Предтеча“.